Facebook   Twitter   Youtube   RSS

Как Путин тихо, бавно и полека смачка Пентагона и НАТО

Руското оръжие Стратегическият ракетен подводен крайцер “Владимир Мономах” изстрелва ракета “Булава”

Войната е на прага ни.
Неизбежността на близкото преразделяне на глобалната геополитическа торта вече е очевидна за всеки внимателен наблюдател.
Наскоро Президентът на Руската федерация Владимир Владимирович Путин заяви съвсем откровено това в своята “сочинско-валдайска”, която мигом се разпространи по цял свят:
– Светът става все по-малко безопасен и все по-малко предсказуем. Рисковете навсякъде се увеличават. Смяната на световния ред (а именно явление от такъв мащаб наблюдаваме сега), по правило, се съпровожда винаги ако не с глобална война, то най-малкото с верига интензивни кофликти от локален характер. В света са се натрупали множество противоречия. Еднополюсният свят – това е апология на диктатура и над хората, и над държавите. Но ние искаме нашите интереси да бъдат отчитани, а интересите ни – уважавани…”
Едва ли някой допуска, че наближаващата, според Путин, радикална промяна на световния ред и, да добавим от себе си, неизбежното в такъв случай изтласкване на Запада към задния двор на световната политика, ще протекат гладко и кротко, без ожесточени конфликти и войни. Оттук и заостреното внимание на разнокалибрени политолози и анализатори към военния аспект на съвременния международен живот.
Основното оръдие на Запада за запазване на неговата гаснеща световна хегемония е военно-политическият блок НАТО.
Ето защо именно НАТО, опиращо се, на свой ред, върху глобалната мрежа от военни бази на Вашингтон, ще бъде нашият главен враг в бъдещите битки за възраждане на руското държавно могъщество.
За съжаление, обективното осмисляне на военно-стратегическия баланс между Русия и НАТО днес се натъква на сериозни препятствия под формата на разнообразни митове, които понякога са се загнездили даже в главите на напълно солидни, уважавани специалисти.
Такъв мит е “смазващото военно превъзходство на НАТО над Русия” – едно традиционно плашило, често използвано от анализатори, политици, наблюдатели и дори политици от висок ранг.
Ето, например, типичен образец на такъв “анализ”, при това от руски коментатор:

“След Олимпиадата в Сочи и възсъединяването с Крим, в Русия се засилиха бодряшките настроения. Ние, руснаците твърде дълго търпяхме да бъдем унижавани като народ, изгубил т. нар. “студена война”. Позволихме да ни ограбят и вече практически се бяхме примирили с тази участ.
И изведнъж – такъв взрив!
Ние хвърлихме предизвикателство на цялата световна общност!
Ние си върнахме Крим!
Ние излязохме първи на Олимпиадата!
Ние настъпваме в Новорусия!
Само че, какво всъщност показахме? И има ли с какво да се гордеем?
Мнозина вярват, че руският ядрен щит е все още здрав и нашата армия е силна. Но, за съжаление, реформата на Въоръжените сили на Руската федерация ги лиши от боеспособност. От 2 милиона и 800 хиляди армията ни беше съкратена до 766 хиляди (армиите на НАТО общо са 2 млн. 965 хил., на Китай – 2 млн. 500 хил.).
Дивизиите бяха разформирани до бригади. Всичките наши Сухопътни сили са 100 бригади; от които само 39 – общовойскови, са предназначени да водят непосредствени бойни действия.
По своя еквивалент 39 бригади – това е по-малко от 10 дивизии.
За сравнение: в началото на Великата Отечествена война Червената армия е имала 303 дивизии.
От 1223 летища ни останаха 120.
От 1600 аеродрума – 60.
От 1800 бойни самолета 1200 се нуждаят от ремонт и сега не летят.
Корабният състав на флота намаля повече от 4 пъти. Само пред последните няколко години той се съкрати с 60 процента.
Разликата във военните потенциали между Русия и НАТО е катастрофална.
В направленията на главните удари НАТО може да създаде количествено превъзходство над руската армия между 8 и 12 пъти!
По обща численост на войските съотношението между Въоръжените сили на Русия и НАТО е 1:4.
При танковете – 1:9.
Артилерийски системи – 1:3,1.
Ударни вертолети – 1:5.
Бойни самолети – 1:5.
Бойни кораби – 1:6,1.

На Европейското направление превъзходството на НАТО е смазващо. Ето защо.
Танкове: Русия – 1450, НАТО – 13 000 (1:9).
Артилерийски системи: Русия – 3200, НАТО – 15 000 (1:4,67).
Бойни самолети: Русия – 750, НАТО – 3 800 (1:5).
Бойни кораби: Русия – 59, НАТО – 360 (1:6,1).
Крилати ракети с морско базиране: Русия – 0, НАТО – 1500.
Съвременна техника във войските: Русия – 15%, НАТО – 60%…”.

И т. н., и т. н. …
Обаче всички тези страшни цифри, които, според автора, трябва да покажат неспособността на Русия да се съпротивлява на “смазващото военно предимство” на страните от НАТО, са чисто и просто изсмукани от пръстите.
Но въпреки това се разхождат из просторите на интернета, от статия в статия, от един “анализатор” към друг, без никакъв опит да бъдат критично осмислени.

Всъщност, ако се вгледаме внимателно, ще се убедим, че групировката на нашите военни сили на европейския (и дори по-широко – на евразийския) театър на военни действия се увеличава целенасочено и последователно, и по редица ключови военни показатели не само не отстъпва на потенциала на страните от НАТО, но и, твърде често, значително го превъзхожда.

Например: въобще не могат да се сравняват по своя мащаб бойните подготовки в руската армия и в страните от НАТО. Понякога тук нещата стават направо анекдотични.

Например, на 3 ноември 2014 г. НАТО гордо съобщи, че провежда в Литва най-големите, най- “широкомащабните” военни учения под страшното название “Железен меч – 2014″.
В тях взеха участие цели… 2 500 военнослужащи от 9 страни и “страшно много” техника – цели 300 единици.

Трябва ли да се уточнява колко смешни са измеренията на такива учения на фона на редовните путински “внезапни проверки” на войските на Руската федерация – на чиито мащаби могат да завиждат дори някогашните съветски генерали?
Тези проверки се съпровождат от морски маневри, ракетни стрелба, десантни операции и преместване на огромни войскови маси към непознати полигони на хиляди километри от пунктовете на постоянната им дислокация.
Само през 2014 г. в такива военни маневри бяха включени стотици хиляди (!) военнослужащи, много хиляди единици бронирана техника, стотици единици бойна и транспортна авиация, десетки кораби от руския Военно-морски флот.
Явно, неслучайно нервничат стратезите от НАТО, които един през друг кудкудякат за “възраждане на руския империализъм”.
Английският вестник “Гардиън” от 23.04.2014 г. коментирайки тяхната нервна реакция, на свой ред прави истеричен извод:
“Това не са учения, а демонстрация на руската военна мощ! Целенасочена провокация и пореден етап в серията маневри на Президента Владимир Путин, извършвани от него с цел да изплаши и дестабилизира Европа!”.

И “Гардиън” унило констатира:
“А САЩ изпращат 600 военнослужащи в Полша и Прибалтика за учения. Но САЩ и НАТО няма нито решителност, нито сила да отговорят на Русия. Те могат само да въвеждат “икономически санкции” и да правят показни военни маневри, които никого не плашат, за разлика от маневрите на Путин”.

Но, всъщност, каква е реалната картина, ако се абстрахираме от митовете за “превъзходството на НАТО”?

Ето я…
В страните от НАТО през последните 20 години старите танкове се заменят с нови в съотношение 1:15 – тоест, на всеки нов танк 15 биват бракувани. На всичко отгоре, далеч не всички бракувани са овехтели.
При артилерийските системи това съотношение е 1:20.
При бойните самолети – 1:4.
Приказва за наивници е мнението, че 1 нов самолет може да замени 4 стари. Още по-малко вярно е, че 1 нов танк е равен на 15 стари.

При това тези данни са средни. В НАТО има държави, които след края на студената война въобще не са получили нито един танк, нито бойни самолети, като получават само техника за действия против партизански формирования – бронетранспортьори и транспортни вертолети.

Днешното НАТО, което се състои от 28 страни, има много по-малко бойна техника от всички типове без изключение, отколкото преди 20 години – когато в алианса имаше 16 държави.
Повечето европейски страни вече са преминали “точката на невъзвратимост”, когато изобщо не са способни самостоятелно да водят никаква война. Ако бъде запазена тази тенденция (а нищо не сочи, че някой опитва да я промени!), Европа ще прекоси и следващата “точка на невъзвратимост” – когато не ще може да воюва дори колективно.

На всичко отгоре принципът за колективна отговорност в НАТО полека и незабележимо беше заменен с принципа на колективната безотговорност – никой не иска да защитава никого, всички си прехвърлят отговорността един върху друг и, в крайна сметка, естествено, върху САЩ…

Скъперническият Вашингтон, обеднелият Пентагон…
Но САЩ си имат свои проблеми, и Вашингтон също не гори от желание да плаща от джоба си безотговорния пацифизъм на европейците.
Още повече, че през последните 25 години САЩ само това и правят.
Например, ако в момента на рухването на СССР американският военен бюджет беше 52% от общия военен бюджет на НАТО, днес този процент е вече 74%. И няма никакви признаци тази ситуация да бъде променена в близко бъдеще!

А междувременно, под огромната тежест на стремежа към “световна хегемония” и под ударите на задълбочаващата се икономическа криза Америка вече трета година поред е принудена да намалява собствения си военен бюджет. И при това да го намалява доста сериозно!
Като се започне от 2011 г., когато общите разходи на САЩ за отбрана бяха около 1 трилион долара (от тях непосредствено военният бюджет беше 739,3 милиарда), дори в Пентагона осъзнаха, че занапред е просто невъзможно да се харчат такива суми за военни нужди.

Още тогава министърът на отбраната на САЩ Леон Панета предупреди страните от НАТО, че съкращаването на американския военен бюджет е неизбежно и възможностите на Вашингтон да финансират операциите на алианса ще бъдат значително намалени. Той каза следното:
– Кой знае защо, мнозина смятат американския военен бюджет за толкова голям, че е способен да издържи всяка криза и покрие всякакъв недостиг във финансирането на алианса. Но не бива да се заблуждаваме. САЩ се сблъскаха със значителни бюджетни съкращения, които реално ще повлияят върху възможностите на НАТО.

Пак тогава Панета публикува план за намаляване на дефицита в американския бюджет, който предвиждаше съкращение на военните разходи на Вашингтон с 350 милиарда долара в продължение на 10 години (общото съкращение на държавните разходи в хода на реализацията на този план трябваше да бъде 2,5 трилиона долара!). Шефът на Пентагона нарече това съкращение “тежко, но управляемо”.

Обаче, скоро се изясни, че това не е съвсем така или, по-точно: съвсем не е така.

Нито през 2011 г., нито през през 2013-та, поради политическит дрязги между републиканци и демократи, Белият дом не постигна съгласие по бюджетните въпроси.
В резултат през 2013-та финансова година Пентагонът беше принуден да съкрати програмите си с 41 милиарда долара. При това, съгласно закона за контрола по бюджета на САЩ от 2011 г., до края на 2021 г. разходите за отбрана и други цели трябва да бъдат намалени с 1 трилион долара.

– Внезапността на това намаление и липсата на гъвкавост в него може да смъкнат нашата боеспособност до опасно ниско ниво – мрачно заяви през 2013 г. комнадващият морската пехота на САЩ генерал Джеймс Еймос.
А министърът на отбраната Чарлз Хейгъл предупреди, че подобни съкращения ще намалят числеността на въоръжените сили на САЩ с 20% и ще принудят ВМС да бракуват 2 самолетоносача, ВВС – много бомбардировачи и транспортни самолети, морската пехота – да уволни 33 хиляди бойци.

Съкратени бяха няколко проекта, на които в последно време Пентагонът възлагаше големи надежди.
Така например, американските въоръжени сили няма да получат новата бойна машина на пехотата, а на пилотите на транспортната авиация ще се наложи да летят със старите С-130 “Херкулес” – тяхната модернизация също е отложена за неопределено време.

Пентагонът се отказа също да купува повече от безпилотните самолети RQ-4 “Глобал хоук”, както и спря модернизацията на крайцерите тип “Тикондерога”.

На коригиране беше подложена дори “святая светих” на Вашингтон – глобалната система за противоракетна отбрана. С мъка на сърце САЩ изцяло се отказаха от 4-ия етап на разгръщането на ПРО с новата противоракета SM-3 Block 2B.

След всичко това трябва ли да се учудваме, че в средата на октомври 2014 г. американските военни експерти на заседание на авторитетната обществена организация “Асоциация на армията на САЩ” стигнаха до печалния извод: “Сега американската армия не е готова за бъдещи войни”.
Анализаторите на асоциацията определиха няколко причини, които не позволяват на армията на САЩ да побеждава в бъдещите сражения:
- липсата на военна култура в американския политически елит;
– оскъдно финансиране;
– недоработена военна стратегия;
– недостатъци в моралната и бойна подготовка на личния състав.

В същото време европейските съюзници на Вашингтон са го закъсали още повече.
Например, през октомври 2014 г. беше огласен доклад за ситуацията в армията на Германия, подготвен за бундестага от независими одитори на компаниите KPMG, P3 и Taylor Wessing.
След като провериха немските военни, тези специалисти направиха извод, че състоянието на бундесвера е много по-лошо, отколкото се е предполагало в началото.
Например, от 4 подводници U212 – в движение е само 1.
От 180 бронетранспортьора Boxer – 70 не могат да помръднат от място.
От 11 фрегати – могат да излязат в морето само 7.
От 406 бойни машини на пехотата Marder – горе-долу са в движение само 280.
Военно-въздушните сили на Германия също са в лошо състояние.
Във въздуха могат да се вдигнат само 42 от 109 изтребителя “Еврофайтър” и само 38 от 89 изтребител-бомбардировача “Торнадо”.
Вертолетите също не могат да се похвалят с добра готовност. От 33 най-нови многоцелеви машини тип NH90 могат да излетят само 2.
Само 4 от 22 вертолета “Сий Линкс” и 3 от 21 “Сий Кинг” са готови да изпълняват бойни задачи.
Само 7 от 16 тежки транспортни вертолети СН53 могат да действат – и то не на 100%.

Не само немските вертолетчици се измъчват с новата техника.

Например, немските ВВС дълго чакаха транспортните самолети “Еърбъс” А400М. Те може да постъпят тази година, но бундесвера все още няма договор за тяхното обслужване, нито достатъчен брой квалифицирани механици.
Нищо чудно след първите полети и те, както вертолетите NH90, да заседнат за дълго време на земята.

А ситуацията с немската батарея на зенитно-ракетния комплекс “Патриот”, дислоцирана в Турция по линия на НАТО, е извадена сякаш от виц.
За да бъде поддържана тя в бойна готовност, на немците им се налага да свалят детайли от ракети на територията на самата Германия – просто в бундесвера няма резервни части!

Към всичко това се прибавя отново проблем с финансирането. През 2014 г. правителството съкрати военния бюджет с 400 милиона евро (до 32,8 милиарда евро), през 2015 се гласи да отреже още 700 милиона.
Сега разходите на Германия за отбрана за 1,29% от БВП, макар членките на НАТО да са длъжни да поддържат това ниво на не по-малко от 2%.

Цялата тази зашеметяваща лудница се ръководи от не по-малко забележителен министър в рокля – 56-годишната фрау Урсула фон дер Лайн, лекарка по образование и майка на 7 деца, която, преди да поеме военното министерство, бе шефка на министерството за семейството, труда и социалните дейности.

Впрочем, може да се каже, че на немските генерали даже им провървя. Техните испански колеги до съвсем наскоро стояха “мирно” пред своя бременен (!) министър на отбраната – 37-годишната Карме Чакон, която пое военното ведомство на 6-ия месец от бременността си.

Странно ли е, че под ръководството на такива “пълководци” с издути кореми въоръжените сили на НАТО стремително деградират?

Впрочем, като се отчете процъфтяващата в Евросодом тотална педерастия лесно е да се предположи, че значителна част от мъжкия личен състав на силите на НАТО също може спокойно да бъде облечен в полички и чорапогащници.
Обаче, и тук Вашингтон запазва глобалното си лидерство. През 2009 г. Обама, набутвайки се в Белия дом, напълно официално заяви, че от днес нататък защитата на правата на хомосексуалистите, лесбийките и тям подобни се превръща в “основна политика на Съединените щати на Америка” в световен мащаб. Речено – сторено! Но, като истински джентълмен, Барак Хюсеин Обама започна с въвеждане на ред в собствения си дом.
По негова инициатива през 2011 г. беше отменен прословутият закон “Не питай и не отговаряй!” (» (Don’t ask, don’t tell!), който беше последната пречка пред откритите содомити и ЛГБТ-аквисти за кариерното им израстване в армията на САЩ. От този момент педераси от всякакъв тип нахлуха в американските казарми, а през лятото на 2014 г. вице-президентът Байдън, привествайки международна делегация на подобни същества, съвсем нагло заплаши, че “страните, които не укрепват правата на ЛГБТ-представителите, ще отговарят за своето нечовешко отношение”, а “всички правителствени структури на САЩ получиха указание да отделят приоритетно внимание на правата на геите и лесбийките в цял свят”.
Така, че мрачната епоха на “хомофобния милитаризъм” със съвместните старания на Вашингтон и Брюксел беше забравена – и сега военните маневри на НАТО понякога трудно може да се различат от веселите гей-фестивали и страстните ЛГБТ-паради.

Лесно е да се досети човек как всичко това влияе върху моралното състояние на личния състав и бойния дух на натовските армии.

А в същото време хомофобната и нетолерантна Русия продължава, с Божията помощ, упорито, последователно и целенасочено да снабдява своята армия, флота и авиацията с оръжейни комплекси от ново поколение, да усъвършенства бойната подготовка на личния състав, да увеличава мощността на отбранително-промишления комплекс.
Президентът Путин на висок глас заяви подкрепа за традиционните руски ценности, за необходимост от установяване на нов, по-справедлив световен ред, за скорошно неизбежно преразпределяне на зоните на геополитическо влияние, за стремежа на Москва да си върне предишното държавно могъщество.
И никакви западни истерии относно “руския милитаризъм, реваншизъм и империализъм” (тук авторът иронизираединството в терминологията на някогашните комунисти и сегашните демократи - б. пр.) вече не са способни да попречат на това.

Послепис.
Впрочем, преждевременно е да се успокояваме от досегашните си успехи.
Въоръжените сили са само един от инструментите на глобалната война, която Западът води срещу Русия вече от много векове.
Сражения, не по-малко ожесточени от битките на самолетите в небето и на танковете по земята, вече отдавна кипят по фронтовете на информационната, културната, религиозната, финансово-икономическата война.
И Русия далеч не навсякъде може да се похвали с успехи. Някъде дори отстъпва позиции под натиска на превъзхождащите противникови сили (а понякога и заради откритите диверсии на предателите от “петата колона”).
Но това е тема за отделен сериозен разговор.
А, като равносметка, аз съм уверен, че враг будет разбит и победа будет за нами. Свещеното писание, чрез пророците и апостолите, ободрява руските патриоти:
“Ако Бог е с нас, кой може да излезе срещу нас? Разберете го това, езичници, и се покорете, яко же с нами Бог!”

Константин Душенов
директор на Агенцията за аналитична информация
“Русь Православная”

Източник:
www.ruskline.ru
Превод от руски: Любомир Чолаков
http://bgnews.me

15-01-2015 | виж всички новини | 

Добави коментар

Коментари