Facebook   Twitter   Youtube   RSS

Проф. арх. Бойко Кадинов: Необходим е нов Закон за архитектурата, който да върне нейната ценност

Ще настояваме за нов Закон за архитектурата, който да върне нейното място и ценност в обществото ни. От 5-ти до 10-ти юни 2018 г. в София се провежда четвъртото поредно издание на Европейските награди за българска архитектура VIZAR. Зад понятието се крие визия за изкуство и за проектиране, ще се опитаме да погледнем по-далеч от днешния ден, да се съизмерим с най-високите постижения в Европа и света. Проблемът не са капиталите, спъва ни дефицита на идеи, по-точно – отказа от идеи. Затова VIZAR е разпознат като важно събитие от Европейския културен парламент и у нас пристигат да журират изявени архитекти и специалисти от цял свят, които иначе трябва да отидеш да видиш в Москва или в Лондон. Те са готови да вземат самолета и да прекарат няколко дни в София, оставайки в дебат между Изтока и Запада. Наградите VIZAR се утвърдиха през изтеклите години като авторитетен форум на националната ни архитектура. В двата конкурсни раздела – WHAT’S UP ARCHITECTURE и Вторичен градски център, зона „Централна гара - София“ са представени и участват над 220 български архитекти със 75 проекта и почти 100 табла. Изложбата-конкурс WHAT’S UP ARCHITECTUREVIZAR са европейски награди за българска архитектура, учредени с подкрепата на Европейския културен парламент. Проектите вече са изложени в салоните на Националната художествена галерия в София, а VIZAR 2018 се осъществява под егидата на министерството на културата, с подкрепата на Столична община в салоните на Националната художествена галерия. Това, което тегне като „присъда” не само в София, но и в Лондон, Париж или Ню Йорк са постоянните, ежедневни отговори на въпроса за тенденциите и посоката на развитие в архитектурата . Както казват футболистите: днес „играем мач за мач“. От това страдат хората, защото отказът от дългосрочна идея за конструиране на визия, в най-добрия смисъл на думата мечтателства, е присъдата, която настъпи не само с финансовата криза. Напоследък тезата, че нещо е метрополия, а останалото е периферия започва да изглежда различно. Все повече периферията дава право на експерименти и производство на различност. Колкото и странно да звучи България и българските архитекти имат по-голям шанс, отколкото техните събратя в Барселона, Дюселдорф и другаде по света. Пред очите ми е примерът на моите колеги от Париж, с които съм учил навремето. Те ми споделиха наскоро, че в продължение на 30 години правят едни и същи детски градини, а единственото хубаво нещо е, че децата се променят. Когато им разказах за своето творчество, те ми отговориха със съжаление, че това е шведска маса, която не могат да си позволят. Българските архитекти продължават да воюват за своята кауза, въпреки всички трудности – спекулации, строителен авантюризъм, подмяна на качествени материали, замяна на камък със стиропор и др. Затова имаме пълното право да пледираме настоятелно за нов Закон за архитектурата и това ще бъде включено в заключителния манифест на VIZAR. Ние, като отделни творци и като гилдия, имаме всички основания да бъдем осъзнати като ценност в йерархията. Не заради самите архитекти, а поради отговорността да можем истински да творим, да мечтаем, да създаваме това, което е важно за поколенията, които идват след нас. Можеш да не чуеш своята mp3-ка, можеш дори да не разлистиш книга, но вървиш през целия си съзнателен живот по улиците, създадени от тези архитекти. Ако те издават сивота, тъга и безнадеждност, тогава се пренасяш в едни други селения – 3D виртуални или се качваш на влак или самолет и отиваш някъде другаде. В България част от архитектите остават длъжници на хората, но и обществото трябва да извърви своя път. В новия закон у нас трябва да бъде приложен опита на Франция, Великобритания и Швейцария – никой да не може да получи и един лев , ако документът за строителство не е подписан от архитект. Защото точно той носи отговорност – 30,50, 100 години, за това, което се случва. В България по табелите на сградите, особено новостроящите се, можете да видите какви ли не данни: кой е инвеститорът, еди-колко си работници има, самосвали и др., но липсва името на архитекта – човекът, който носи отговорността. В Париж на сградите са изсечени имената на архитектите. Във Виена анонсът за строителство започва с името на архитекта, който носи отговорност. Окуражаващото е, че в рамките на VIZAR Сдружението на предприемачите в областта на жилищното строителство, Строителна камара на индустриалците подкрепят подобни идеи, защото те самите влизат в несвойствената роля да продават грозни квадратни метра бетон на хора, за които красотата на пространствата остава ипотекирана завинаги. А българските архитекти могат да творят на световно ниво и да докажат това с работата си. Остава да им бъде отворен по-широко пътя напред. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов е ръководител на катедра „Обществени сгради” в УАСГ, чете лекции в Париж, Брюксел, Венеция, др. Последните му самостоятелни изложби са в Лондон, Женева и Париж. Автор на книгата „Архитектурни скуларии” и на теоретичното произведение „Десет архитектурни заповеди”. Лауреат на множество национални и международни награди. Член е на Международната академия за архитектура, председател на българския клон на ”COBATY“ - международна организация с 50 г. история, чийто членове са архитекти, строители и предприемачи. Ръководи Архитектурна агенция "Братя Кадинови". Анализът е направен специално за БГНЕС.

07-06-2018 | виж всички новини | 

Добави коментар

Коментари